by Ще направя някои общи размишления върху Концепцията за обучение по безопасност на движението по пътищата. Концепция означава гледище, становище, виждане, представа. Концепцията на Държавната агенция по безопасност на движението по пътищата е приета от Министерски съвет, така че това като цяло е становище и на самото правителството.
Когато някой има отношение по даден въпрос и по някакъв начин иска да промени статуквото, той първо трябва да се обоснове и то не само като „условия, обосноваващи нуждата от обучение”, а да се направи цялостен анализ на досегашната ситуация – положителни и отрицателни страни, и да предложи промяна, отнасяща се до премахване на отрицателните неща. Анализ за това на какво се дължат катастрофите, произшествията, жертвите и ранените. Доколко обучението е фактор за повече или по-малко произшествия. Каква част от произшествията са свързани с недоброто обучение. Съвсем неправилно е да се тълкува, че ако един млад водач претърпи катастрофа, това е в резултат на лошо обучение. Ако на изпита е преминал успешно всички компоненти, подлежащи на оценка, това означава, че е добре обучен, но не е спазил правилата.
В концепцията няма и виждане, което да покаже в резултат на промените каква част от произшествията и жертвите ще намалеят. Няма поставени цели, към които да се стремят. Поне нищо не е описано. Сътрудниците от ДАБДП не са си направили никакъв труд да анализират нещата. Би трябвало поне половината доклад да е в анализи.
Концепцията е написана набързо, на коляно или на капака на някой автомобил, голяма част на език, който само те си разбират, с високопарни, нищо неозначаващи фрази. Използвани са безсмислени фрази като например „нормативно интерпретирано”, което нищо не значи, защото нормативите не се интерпретират, а се прилагат. Или пък какво ще рече „развитие на обучителни практики”? Ще трябва поне още толкова текст за да се обясни.
Няма да се спирам подробно на всички точки от различните образователни етапи – от детската градина до завършване на XII клас. Само като пример ще вмъкна, че при II гимназиален етап, първата точка в концепцията е за „Повишаване на защитеността на учениците от пътнотранспортни произшествия…”. Да разбираме ли, че до XI клас не са били напълно защитени?
В раздел ОБУЧЕНИЕ са дадени двата варианта за обучение: либералният, както е в много страни, където има максимална степен на свобода по отношение на обучителния процес, и рестриктивен вариант както в България, където няма свобода на избор при обучението. Мое мнение е, че правилата трябва да се либерализират, контрола на ИААА да е само върху изпитите, а не да имат абсолютна власт, както е предложението. Цитирам: „…ясно дефиниране на правомощията и съсредоточаване на правата и отговорностите в рамките на една специализирана административна структура, а именно ИААА”. Напротив, контролът върху обучението е чрез клиента, който си дава парите, и от ИААА, която не допуска необучени кандидати да преминат успешно изпита.
Това са общи размишления върху част от концепцията. Трябва да се анализира задълбочено в частта, отнасяща се за обучението от учебните центрове. Тази част, която пряко ни интересува. А специално за колегите да кажа, не се радвайте, че може да има давност на курса или ограничение в броя на явяванията. Със сигурност курсистите ще намалеят.
Петър Кушлев
