by Концепцията има доста неразбираеми и противоречиви съждения върху които няма да се спирам. Няма да коментирам и становището за обучението по безопасност на движението в детските градини и училищата. Пропускам и тези неща, които могат да помогнат за безпристрастния и честен изпит, които обаче е много трудно да бъдат осъществени при този подход на работа изпълнителната агенция. Това което конкретно искам да анализирам е концепцията на агенцията за промените касаещи развитието на нашата дейност, въпреки че незнайно защо някои колеги от бранша са ОК със нея. А дали самата концепция е ОК, преценете сами. Ето основните неща върху които може да се коментира:
до изпита да не бъдат допускани кандидати, които се явяват на принципа проба-грешка и използват изпитната фаза за самоподготовка
до изпита ще стигат само подготвени лица
Въпросът е как ще се разбере, дали кандидатът е подготвен за да бъде допуснат на изпит. За всеки кандидат изпитът е проба. Ако кандидатът е подготвен перфектно, то тогава се обезсмисля изпита, който е контролът за това дали кандидатът е добре подготвен. В концепцията се говори за задължително предшестващо професионално проведено теоретично и практическо обучение. Смея да твърдя, че и сега провеждаме обучението професионално.
Платена форма на изпита, остойностен по начин, нестимулиращ явяването при ниска вероятност за успех, и при цена, която да покрива разходите по администриране и провеждане
Под този загадъчен цитат разбирайте, че ще бъдат увеличени цените на изпита, за да може евентуално тези, които не се чувстват подготвени, да бъдат респектирани и съответно да не се явят. Стигаме пак до същия въпрос. Кой и как преценява кой е подготвен и кой не е? Кандидатът сам ли трябва да прецени? Та той няма никаква представа. Значи инструкторът, който му е казал, че е достатъчно подготвен ще бъде виновен за това, че е скъсан и е похарчил напразно парите си. Цената на изпита трябва да е справедлива и достъпна за всеки, който желае да се яви, независимо колко пъти. Пак казвам, критерият за качество е изпитът.
Абсолютно ограничаване на броя възможни явявания на изпит в рамките на следващите 6 или 12 месеца, например като се въведе условието, че в рамките на 6 или 12 месеца се допуска определен брой явявания (принципно между две и три)
Е тук вече оставам с увиснала челюст. Знам, че колеги приемат това предложение с отворени обятия, с надеждата след половин или една година да заформят нов курс със същия кандидат и да изкарат още толкова пари от него. Да кажем всяка година записваме един и същи кандидат и всяка година му вземаме по 1000 лв. Колеги, не бъдете наивни. По този начин просто ще намалеят кандидатите и приходите ви ще паднат, а няма да се увеличат. А Държавната агенция нека да даде пример за такъв срок на валидност на курса в други области на познанието. Разбирам ако примерно пет години не е проявил интерес и не се е явявал на изпити, тогава да има задължение за нов курс, но половин година е направо смешно.
самите кандидати лично трябва да заявяват желанието си да положат изпит. Школите могат да предлагат като услуга записването на кандидата за изпит, но на него той следва да се явява самостоятелно, без задължителното посредничество и участие на школа или инструктор.
Тук вероятно се говори за практическия изпит, защото на теоретичния кандидатите се явяват самостоятелно. Вероятно за да се изпълни това предложение, изпитващите от областните отдели ще трябва да бъдат оборудвани със специални автомобили за изпит. Иначе няма как да стане без инструктор. И отново стигаме до тъй-желаните от автомобилна администрация „бели” автомобили. Ето и как са представени тези бели автомобили:
чрез провеждане на практическите изпити на специално оборудвани моторни превозни средства, които да бъдат снабдени с оборудване за видеонаблюдение и датчици, отразяващи автоматично евентуални грешки
Всички вече знаят това определение. Всички вече знаят, че това е глупост. На всички е ясно, че няма някой, колкото и опитен да е, да се качи на различен автомобил и да го познава и да се чувства комфортно. Да не говорим за начинаещи, подложени на силен стрес и без морална подкрепа от наставника си. Но както казах това сме го дъвкали многократно. Имаше и официално изявление, че изпитите няма да бъдат провеждани на такива автомобили. Защо тогава този въпрос отново се повдига?
Освен това не е ясно при условията на липсваща маркировка, неправилно поставена такава, изтрита или скрита, как автоматично ще се отчитат грешките? Чували сме за автономни автомобили от Ниво 5, които могат да се движат без водачи, съобразявайки пътните условия, но ние сме на Ниво 0 и едва ли ще ползваме подобни датчици.
Стигаме и до предварително зададените маршрути по време на изпит. Но не просто маршрути, а да се направи такова нормативно регламентиране, че изпитите да се провеждат само в определени градове.
изпитите за придобиване на правоспособност за категория В да се провеждат в областните градове, а за придобиване на правоспособност за категории С и D да се провеждат само в определени градове
Аргументите са, че ще има гаранции, че всички курсисти ще са при равни условия. А дали е така? Едностранното и тенденциозно обяснение не кореспондират с действителността. Да започнем с обучението. Значи някои кандидати ще се учат на едно място, а ще бъдат изпитвани на друго, докато други ще бъдат изпитвани там където са се учили. Това равнопоставеност ли е? Не напразно сега се допуска изпит извън областните центрове при определени условия – отстояние и брой население. А провеждането на изпити за категории С и D само в определени градове равнопоставеност на кандидатите ли е? И не по малко важно е че няма равнопоставеност на обучаващите организации. Дори сега не всички са равнопоставени, заради отдалечеността си от градовете в които се провеждат изпитите, да не говорим какво ще стане, ако изпитите се провеждат само в определени градове.
А какво ще кажете за този аргумент?
Ще са налице гаранции, че степента на сложност на изпита ще е такава, че да гарантира уменията на курсистите да се движат в населените места с оживен градски трафик, където се среща цялата палитра от ситуации, които могат да възникнат на пътя, включително пешеходни зони, сложно регулирани кръстовища, множество пътни знаци, маркировка и сигнализация
Човекът, който го е писал живее в собствен свят. Не разбрах как трябва да се движим по пешеходните зони? А какво означава сложно регулирани кръстовища? А множество пътни знаци и сигнализация?
Следващият цитат е във връзка с изпитващите:
изпитващите следва да имат както необходимото ниво на професионална подготовка,
така че да преценят способностите на водача, така и педагогическа подготовка и познания по психология, за да могат адекватно да преценят психологическия профил на кандидат-водача и как този профил се отразява на способностите му да шофира
Рeзонен въпрос: какви са били досега изпитващите? Нещо по различно ли е било? Според мен изпитващите не трябва да са психиатри. Това не е тяхна работа. Профилът на изпитващия трябва да е на честен, неподкупен и безкомпромисен оценител. Стриктно да спазва закона и правилата. Да е спокоен и да не въздейства по един или друг начин на кандидатите. Достатъчно е да познава добре закона и да отразява грешките безпристрастно. По възможност да седи на задната седалка на автомобила.
На последно място стои въпросът дали изпитът да се провежда от държавата или да бъде възложен на външна организация.
Решението по този въпрос следва да се съобрази с възможните ползи и недостатъци.
От тук става ясно, че целта не е подобряване на изпита, а дали някой ще извлече ползи или недостатъци. Прехвърлянето на изпита върху частни организации щяло да доведе до прехвърляне на финансовия натиск, който сега е върху държавата, върху частните организации. Това ми се струва като бягане от отговорност. Само не ми обяснявайте, че ИААА е на загуба. Огромните печалби ще отидат в частния сектор, а вероятно цените на изпитите ще се вдигнат многократно за сметка на кандидатите. Но една от целите преследвана в концепцията е намаляване на кандидатите. Вижте и идеята на ДАБДП по горе за ограничаване на броя на изпитите и валидността на курса. Малко по късно е развит и контрапункт, при който се допуска системата да е с държавни служители, тоест да се запази сегашният модел с възможност за „умерена намеса” във функциите му. Не е ясно каква. На много места в самата концепция няма ясна стратегия едно нещо как да се реализира и се предлагат противоположни решения.
В концепцията отново се повдигат въпросите за ограничаване на младите водачи
Друг възможен подход е въвеждането на допълнителни рестрикции за новите водачи, като например ограничаване на мощността на МПС, които могат да се управляват без придружител, забрана за превозване на пътници, освен придружителя, и забрана за управление на МПС при нощни условия.
Според автора на концепцията най-ефективни ще са рестрикционните мерки към младите водачи, защото е най лесно осъществими и финансово най-изгодни. Отново се гледа не на ефективността на обучението, а на финансовата страна на въпроса.
В крайна сметка колко е и кой ще управлява бюджета? Според авторите на концепцията, това са авторите на концепцията.
Това предполага обмислянето на възможността за специален бюджет, насочен към БДП, който може да бъде управляван на проектен принцип от ДАБДП.
В крайна сметка това си е мнение на ДАБДП и няма как да го променим. Ще се надяваме, когато се появят други хора, те да имат различна, с по-ясна визия концепция. Ние обаче не трябва да допускаме тия неаргументирани, неясни тези, без анализи, да се преобразуват в нормативна база.
Петър Кушлев
